„Я НЕ РАЗ УМИРАЛ...”
Николай Николаевич Минаев (1893-1967 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕВЕДНЪЖ СЪМ УМИРАЛ
Неведнъж съм умирал от болест, от мъки, от жажда,
и кълнял, и приветствал по път преждевременна смърт;
аз обичах и дишах на тази земя, и се раждах,
да разцъфна ще идвам отново тук не един път.
Помня как през далечната нощ в небесата възбели
по зенита изтичаше мляко от силни гърди,
към ръката могъща на Херкулес бяхме летели
и Близнаци към нас се стремяха по звездни следи.
Но тогава Антарес не в щипците на Скорпион бе,
Алтаир не следеше Орел със брилянтна следа
и Плеяди страхливи не Пес Орион бе подгонил,
и не тази Полярна бе нашта полярна звезда.
И когато отново погледна небето след див ден,
недочакал от никого помощ, с последна немощ,
на крилото на Лебед, уви, щом Денеб аз не видя,
ще въздъхна, припомнил си ето таз есенна нощ...
* Херкулес, Близнаци, Антарес, Скорпион, Алтаир, Орел, Плеяди, Куче, Орион, Полярна, Лебед, Денеб – имена на звезди и съзвездия.
Ударения
НЕВЕДНЪЖ СЪМ УМИРАЛ
Неведнъ́ж съм уми́рал от бо́лест, от мъ́ки, от жа́жда,
и кълня́л, и приве́тствал по пъ́т преждевре́менна смъ́рт;
аз оби́чах и ди́шах на та́зи земя́, и се ра́ждах,
да разцъ́фна ште и́двам отно́во тук не́ еди́н пъ́т.
По́мня ка́к през дале́чната но́шт в небеса́та възбе́ли
по зени́та изти́чаше мля́ко от си́лни гърди́,
към ръка́та могъ́шта на Хе́ркулес бя́хме лете́ли
и Близна́ци към на́с се стремя́ха по зве́здни следи́.
Но тога́ва Анта́рес не в шти́пците на Скорпио́н бе,
Алтаи́р не следе́ше Оре́л със бриля́нтна следа́
и Плея́ди страхли́ви не Пе́с Орио́н бе подго́нил,
и не та́зи Поля́рна бе на́шта поля́рна звезда́.
И кога́то отно́во погле́дна небе́то след ди́в ден,
недоча́кал от ни́кого по́мошт, с после́дна немо́шт,
на крило́то на Ле́бед, уви́, штом Дене́б аз не ви́дя,
ште въздъ́хна, припо́мнил си е́то таз е́сенна но́шт...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Минаев
Я НЕ РАЗ УМИРАЛ...
Я не раз умирал от болезней, от пыток, от жажды,
И кляня, и приветствуя свой преждевременный час;
Здесь, на милой земле, я дышал и любил не однажды
И сюда расцветать возвращусь не один еще раз.
Помню давнюю ночь: как сегодня, мерцая белесо,
По зениту текло молоко из упругих сосцов,
И мы так же летели к могучей руке Геркулеса,
За собой оставляя стремившихся к нам Близнецов.
Но тогда Антарес не пылал на клешне Скорпиона,
Альтаир не сиял бриллиантовым глазом Орла,
И пугливых Плеяд не преследовал Пес Ориона,
И не эта Полярная нашей полярной была.
И когда-нибудь снова взглянув в незабвенное небо, –
В те минуты, когда мне никто не сумеет помочь, –
В Лебедином крыле я – увы! – не увижу Денеба
И вздохну, вспоминая вот эту осеннюю ночь…
1922 г.
---------------
Руският поет и сатирик Николай Минаев (Николай Николаевич Минаев) е роден през 1893 г. Първите му публикувани стихотворения са от 1913 г. Завършва Императорското театрално училище в Москва (1912 г.). Работи като професионален танцьор в балетната трупа на Болшой театър (до 1922 г.). Движи се в творческите кръгове на неокласиците, акмеистите и имаджинистите. Член е на творческото обединение „Литературное звено”, на литературната група „Дворец искусств”, на литературните общества „Неоклассики” и „Никитинские субботники” и на Всерусийския съюз на поетите. Публикува поезия в издания и сборници като „Поэты наших дней”, „Плетень”, „Стык” и др. През 1923 г. е арестуван и затворен за няколко месеца с политически обвинения. През 1944-1945 г. и 1953-1955 г. отново е в затвора „за четене на антисъветски стихове и за обида на съветската власт”. Реабилитиран е посмъртно през 1990 г. Автор е на стихосбирката „Прохлада” (1926 г.). Умира през 1967 г. в Москва. Голяма част от стиховете му са включени в книгата „Нежнее неба” (2014 г.).